еитсаЩ
Така се изписва щастие наобратно.
~ ~ ~
Младостта е красива, а тук изглежда щастлива. С мама.
Когато бях сама вкъщи, често пробвах слънчевите ѝ очила. Държеше ги в нощното шкафче в спалнята. Въртях се пред огледалото и се оглеждах, докато исках да бъда голяма, за да приличам на нея. Тя дори не знае.
Сещам се, че след време ѝ разказах как веднъж обух виненочервените ѝ сандали с тънки каишки, за да се разходя за кратко по съседните улици. Едва вървях, а трябваше да преодолея и един етаж със стълби. И то – два пъти. Пристъпвах бавно и се спъвах по пътя, защото подметките на мамините обувки стърчаха поне няколко сантиметра отзад, а това създава известни трудности при ходене. Но тогава не се вълнувах на какво прилича походката ми отстрани. Усещах се голяма и щастлива.
~ ~ ~
Щастие не означава всичко да е перфектно и гладко, като излято от калъп. Точно обратното е. Има добри дни. Има и дни, които ни преобръщат с главата надолу, но ако не се вглеждаме постоянно в тях, тогава тази погрешна представа за щастие – изчезва. И пак сме ние, но без да живеем в излишни заблуди. Днес си го припомних отново.
Виж още истории от рубриката “Добродетели”: тук.