Несъвършенa ли?
Разхождам се в парка и ми се струва, че времето през октомври е като нюансите в живота – сезоните изглеждат леко разбъркани през деня, сякаш късното лято се преплита по един особено красив начин с ранната есен.
Мисля си за природата на женствеността – колко несъвършена е тя и как се променя. Неусетно притварям очи за няколко минути, като поглеждам в годините назад.
~ ~ ~
Мама ме научи как да подреждам около себе си, така че домът ми да изглежда почти перфектен, както този от детството, което всеки път, когато имам важна среща със себе си, се промъква невинно, като крехък спомен за едно подредено момиче.
Като дете наблюдавах кoлко добре се справя мама, а после, когато пораснах, пренесох този копнеж към съвършенство в моя живот. Тогава изобщо не осъзнавах защо се стремя към това всяка вещ да има свое място. Повече от десет години, през които подреждах всичко наоколо, за да въведа ред и да премахна чувството за безредие. Всичко, но не и мислите си.
Едно подредено момиче
Стана изведнъж, при първата по-голяма тревожна случка. Спрях да се храня. Загубих съня си. Съпротивлявах се, защото не се познавах отблизо. Така посрещнах тридесет и първата си година – с НЕприемане на преживяванията и купчината от страхове, под които бях затрупана. Страхове всякакви. Кой от кой по-голям. Страхове, които изплуваха на повърхността – един по един.
Мама живееше далече в онзи момент. Делеше ни един полет време, но и тогава не се осмелих да преодолея поредния страх от високо, докато не разбрах, че и в това няма нищо страшно. Казах си, че мога да се справя с измамното усещане за съвършенство, ако се изправя лице в лице срещу него. Така подредих страховете по страшност, отказах се от чувството за недостатъчност и станах още по-любопитна към себе си.
Трябва ли?
Когато се замислих за първи път над този въпрос, се появи и първото ОСЪЗНАВАНЕ на преживяванията. Нищо не трябва. Така открих, че зад прекомерната подреденост се крие желание за контрол над живота и търсене на одобрение, свързано с човешката нужда от признание на усилията, които полагаме. Нито една мръсна чиния в мивката. Нито една случайно паднала троха върху килима. Купчина разхвърляни дрехи и неоправено легло.
Стига толкова
Усетих, че се нуждая от достатъчно време за НАБЛЮДЕНИЕ, за да разбера на какво се дължи това, което се случва. Така нишките на живота започнаха да се разплитат една по една, за да стигнат накрая до разбъркания свят на баба, в който желанието ѝ да подрежда всичко и да поправя всички, е станало по-голямо от самата нея. Толкова голямо, че докато се опитвала да потиска тъмнината в себе си, тя заглушила и светлината. И съвсем забравила да бъде несъвършена.
Всичко е наред
Бавно, с търпение и постоянство, без да се упреквам за нищо, взех осъзнато решение да подредя себе си по нови правила – чрез житейска промяна и ДЕЙСТВИЕ.
В началото изхвърлих излишните вещи и прекратих безполезните отношения, а след това се разделих с нещата, в които не се разпознавах оттук нататък.
После подредих наново, но този път – отвътре навън, като през цялото време си напомнях коя съм и кои са ценностите, в които вярвам. Увереността ми помогна да осъзная, че няма как да поставя всичко на първо място. Едно, две, три неща. Но всичко – едновременно? Едва ли.
Осъзнах, че когато човек иска да бъде перфектен, то това чувство се пренася навсякъде в живота. В подредеността на дома. В представата за идеално семейство. В работата, придружена с непрестанно препускане и доказване. В безкрайните ангажименти, които възлагаме на себе си, а след това изпитваме неудовлетворение, когато не ги изпълним. В очакванията, с които натоварваме хората.
Сега не се обвинявам, ако няколко поредни дни не избърша праха наоколо, защото ми се иска да се разходя по-дълго в парка, за да се насладя на хубавата есен през октомври. И това изглежда, че е особено важно, защото този момент никога няма да се повтори. Листата винаги падат по различен начин.
Никой не изисква от нас да бъдем перфектни, като издигаме съвършенството в култ, докато то краде радостта и всичко човешко, което обичаме.
Виж продължението на историята “Есента ме обича несъвършена”: тук.
Творческа концепция и авторска фотосесия: Violine
Колекция есен/зима 2022: Trends by K&K
Снимки към историята “Есента ме обича несъвършена”: Иво Георгиев
Публикацията е в партньорство с Trends by K&K. В историята има продуктово позициониране.