Мама, Аен Бурда и модата

Чистя в гаража на татко и попадам на купчина стари руски и немски модни издания от 80-те и 90-те години. Между тях откривам няколко броя от немското списание „Бурда“ (Burda), много популярно тогава сред жените, които се увличат по мода. Но освен естествените тъкани на дрехите, с които ме привличат момичетата от избледнелите страници, нещо друго ме впечатлява повече.

Историята на Аен Бурда, жената, която създава списанието преди 70 години, за да направи модата от елитните подиуми в Париж напълно достъпна за обикновените жени по цвят свят.

 

Лого Burda: “Hubert Burda Media”

 

Тези от поколението на мама и още много други майки като нея, които разполагат със скромни средства, но имат вроден естетически вкус и порив към красивото. Същите тези жени, които ходят на работа, грижат се за семейството си, отглеждат децата си, но им харесва да шият сами вкъщи, като полагат голямо старание и прилежност, за да изглеждат стилни и елегантни в своите завършени творения.

Аен Бурда не прави просто модно списание с добре заснети фотосесии, тя променя представите за възможно и невъзможно по онова време, в началото на 50-те години, за да бъде полезна на колкото се може повече домакини, като влага във всеки брой кройки и шаблони на различни дрехи, вдъхновени от известни дизайнери.

 

Списание Бурда, фотосесия: “Hubert Burda Media”

 

Често наблюдавах мама, когато шие, последователните движения на сръчните ѝ ръце – прецизното разкрояване на платовете, изрисувани с шарени креда, бавното преминаване на шивашката ножица по начертаните линии, наподобяващо цирков артист, който се разхожда по висящо във въздуха въже, а после отскача изведнъж, за да се приземи тутакси върху пода.

Мога да чуя още в ума си ритмичното тракане на шевната машина и кратките паузи между отделните тегели, които събират различните парчета и превръщат разчертаните и скучни хартиени скици в женствени модели.  Какво голямо усърдие и търпение.

 

Списание Бурда

 

Списание Бурда

 

Много научих от хобито на мама, но не за модните колекции, а за живота и отношението ми към всичко, което правя – разказването на истории, развитието на творчески идеи и създаването на текстово съдържание за различни марки.

Животът в неговата цялост, който понякога може да ни убоде малко по-силно, както онази забравена карфица в плата, но после, когато болката премине, става някак по-леко.

Сега шиенето може да изглежда като губене на ценно време, но си мисля, че всеки стремеж към творчество и красота, който развива въображението, носи някаква съзидателна енергия. Тази на фантастичните идеи, които често не приемаме заради тяхната странност, но когато оживеят, почти веднага стават част от нашия свят, докато не се появяват следващите, които да ги изместят.

Все едно живеенето се върти в кръг, като тези модели от 90-те години, които сякаш отново са актуални. Може би заради усещането за свобода, което чистотата на бялото винаги носи в себе си.

 

Списание Бурда

 

***

Снимки:

Сп.”Burda”, вътрешни страници: личен архив на блога

Фотосесия, сп. “Burda”, 101 views 88: Hubert Burda Media

Лого сп. “Burda”: Hubert Burda Media

 


Виж още истории от рубриката “Добродетели”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.