Румяна Ковачева: Важно е човек да има добро сърце и да се вслушва в него. Сега често изричам тези думи на моите деца вечер преди да заспят.
Руми е от онези вълшебни и добри хора, с които човек може да се сприятели много бързо. Заради приветливата усмивка, пленителното излъчване и уютното пространство за споделено общуване, което създава около себе си.
Минаха вече десет години, откакто се запознахме в телевизията, но продължаваме все така да преоткриваме нови теми за разговор, в които всяка от нас намира свой смисъл.
Руми е съавтор на комуникационната игра „Дарплей“, която помага на хората да общуват пълноценно помежду си. В семейството, в училище, на работното място. Играта развива мисленето и усещането за съпричастност към проблемите на другия човек, като позволява на всеки участник да се почувства значим, чрез свободно споделяне, активно изслушване и безусловно приемане на различната гледна точка.
Живеем в твърде шумен, променлив и неуравновесен свят, в който усвояването на тези социални умения може да ни помогне, за да разрешим по-лесно несъгласията, които възникват между нас, чрез търсенето на подходящи решения, приложими в даден момент. Така се свързваме по-дълбоко един с друг и се учим да подхождаме с необходимото разбиране в определени житейски ситуации.
Руми е тиха и спокойна, не говори много, но сякаш винаги има какво да каже.
Разговор с Румяна Ковачева, която мечтае за по-добър живот на децата.
В настоящето. И в бъдещото.
Коя е Руми сега?
Човек, който цени спокойствието и усещането за пълнота.
А преди това?
Същият човек, но малко по-краен във вижданията си. С времето все повече откривам, че нищо не е черно или бяло и гледам да търся цветовете и нюансите във всичко.
Каква искаше да станеш, когато пораснеш?
Исках да уча психология. Осъществих желанието си като записах социология и така идеята се трансформира от това да изучавам индивида, към стремеж да допринеса за развитието на обществото. Разбира се, това отново е свързано с благото на всеки човек.
Коя храна ти напомня за детството?
Киселото мляко, което и днес хапвам с удоволствие.
Имаш ли приятели от детството, с които общуваш и до днес?
О, това е едно от най-хубавите неща в живота ми. Освен родната ми сестра, с която сме истински приятели, имам и брат по съпреживяване, играем заедно от тригодишни. А с най-добрата ми приятелка се запознахме в първи клас. И най-хубавото е, че такива ценни приятелства продължиха да се случват и напред във времето.
Как се справяш с негативните мисли и настроения? Кое ти дава вътрешен мир?
Опитвам се да ги изговоря с близък човек, без да потъвам в тях. Така съумявам да се изправя срещу тях и да се дистанцирам, докато отмине силната емоция.
Пазиш ли някаква вещ от детските години, която ти носи емоционална стойност в настоящето?
Едно старо издание на “Пипи дългото чорапче”, което дядо ми ми четеше.
Какво е творчеството за теб?
Начин на живот. Усещане, че има начин. Искам да живея с това чувство на безтегловност, което човек изпитва, когато твори.
***
Игрите от поредицата „Дарплей” (Darplay) поставят важни и общочовешки теми за обсъждане, като себепознанието и личностно израстване, мъдростта в родителството, създаването и поддържането на добри партньорски взаимоотношения. В същото време непринудената форма на разговор с въпроси, предразполага към създаването на забавна и приятна среда на общуване.
***
Руми, как се роди идеята за първата игра „Дарплей“?
На Дени ѝ дойде идеята за игра, в която да бъдеш изслушан, да имаш време, в което да се изразиш свободно без някой да те прекъсва, да се почувстваш приет. Сподели я на Ани (сестра ми), тя на мен, а скоро след това се появиха първите тестови версии, с въпроси, по които играехме заедно. Името „Дарплей“ се роди от първите букви на нашите имена – Дени, Ани, Руми. Общуването е дар.
Развихме визията, която имахме и представихме този подход като метод на изслушване, като възможност и пространство за всеки участник да развива себе си чрез словото – това, което ние създаваме и приемаме от хората около нас.
Най-голямата награда за всеки човек е пълноценното общуване и чувството на удовлетвореност от играта. Търсихме вариант, при който връзката между хората да се случва както между двама души, така и в по-голяма група. Например в един училищен клас усещането е за истински тиймбилдинг.
Къде откриваш вдъхновение?
В хората. В общуването. Във вглеждането в различните позиции…
Какво означава за теб пълноценно и автентично общуване – с партньора до теб, децата, приятелите, хората, с които се срещаш в ежедневието?
Умението да се интересуваш от другия, да оставиш за момент своята личност на заден план и да успееш да мислиш само за това, което ти казва и показва човекът отсреща. Обикновено това е по-лесно с децата, защото с тях всичко е ново и интересно.
Когато общуваме с близките си, имаме чувството, че понякога някои неща вече сме ги чували, но другият човек продължава да ги преживява и има нужда да ги сподели отново, за да ги обсъдим заедно.
Мисля, че пълноценното и автентично общуване се получава точно така, като проявяваме искрен интерес към личността, която стои срещу нас, дори отвъд самия разговор.
Защо споделянето е толкова важно за изграждането на трайни взаимоотношения с хората и света около нас?
Защото само така можем да прогледнем отвъд собствения си свят, дори и с човек, който ни се струва видимо много различен от нас. Все имаме нещо общо, все нещо ни свързва. Искреното споделяне е признание към другия, към това, че го цениш и искаш да е съпричастен към живота ти.
Коя от игрите на „Дарплей” играеш най-често?
Последната година – „Дарплей Себепознание“.
Спонтанна ли си?
Премислям преди да действам.
Усещаш се женствена, когато…?
Съм с най-добрите ми приятелки.
Удовлетворена си от…
Усещането, че се развивам.
Коя е последната книга, която те вдъхнови?
„Думи, за да се родиш“ от Мириам Сежер.
Кои ценности искаш да предадеш като родител на своите деца? Как го постигаш?
Искам да израснат с разбирането, че да си добър човек е най-важното и това трябва да те води в живота. Знам, че се постига най-вече чрез личния пример, който те виждат в семейството. Със съпруга ми се стараем да се развиваме като хора и родители, да бъдем този пример, за който говоря, но не знам дали го постигаме засега.
Смятам, че това ще стане ясно чак след години, когато децата станат възрастни и изградят собствена представа за живота и взаимоотношенията. Едва тогава ще си проличи какво сме успели да им предадем от себе си, докато са били още малки и са се оформяли като хора. Тази оценка е много напред във времето.
Важно е човек да има добро сърце и да се вслушва в него. Сега често изричам тези думи на моите деца вечер преди да заспят (засега едното е съвсем малко, но като гледам скоро ще започне да се включва в разговора).
Общуваш ли с природата? Имаш ли любимо място в България?
Това ми е най-любимото нещо за правене – да бъда сред природата, сред снега през зимата в планината, в зеленината на поляните…, май обиквам всяко такова приказно място.
Какво ти дава смисъл?
Когато някоя учителка ни разкаже колко хубаво се е получило с децата, след като общуват помежду си с помощта на „Дарплей“. Как по-срамежливите са започнали да говорят по-свободно, как са се радвали всички и са очаквали с нетърпение следващата игра.
Какво те изпълва с радост?
Семейството и близките ми хора.
За какво мечтае Руми – сега?
За по-добро образование, повече положителни промени за децата и в детската градина, и в училище.
Как се казва твоята история, ако си представиш за миг, че животът е една голяма игра?
Искам да я кръстя Творчество.
Снимки: личен архив, Румяна Ковачева
~ ~ ~
Виж още за играта „Darplay“. Ето какво споделих преди няколко години: тук.
~ ~ ~
Виж още истории от рубриката “Разговори”: тук.