Малкото момиче и пристанището

Малко преди да започна тази история, открих пожълтялата рисунка в дома на моето семейство. Когато я видях за първи път, изпитах някакво необяснимо чувство на вълнение.

 

Платноходка детска рисунка

 

Как една обикновена рисунка от детската градина може да ми въздейства толкова емоционално, когато е съвсем очевидно, че в нея липсва всякаква творческа дарба.

Тогава нямах никаква представа какво искам да направя с „Нашето пристанище“.

 


„Ами, човек не може да надмогне навика да бъде малко момиченце

просто така изведнъж!“

Луси Мод Монтгомъри


 

Често се чувствам така. Като малко момиченце, което не може да надмогне малкото момиченце.

Взех рисунката със себе си и я затворих в един бял шкаф за неограничено време, а после продължих да мисля почти несъзнателно за пристанището, все едно беше нещо много важно.

Често отварях шкафа за кратко, а след това отново го затварях, като се опитвах да не разсъждавам излишно върху нещо, което още не разбирам.

Какво толкова има в тази неподправена рисунка?

Мина повече от година, в която се случиха какви ли не неща, разказани в историите от този блог, който тогава не съществуваше.

Малкото момиче в мен продължаваше да расте, като се опитва да надмогне навика, но не можеше просто така изведнъж.

 


„Да пораснеш е нещо много трудно.

Далеч по-лесно е да го пропуснеш и да прескачаш от едно детство на друго.“

Франсис Скот Фицджералд


 

Прескачах, прескачах, но ето че един ден пораснах малко повече, отколкото през останалите дни. В този ден открих някои прости неща за своя сложен свят. И тогава отворих отново шкафа, за да погледна рисунката още веднъж. И още веднъж. И така няколко пъти.

Спомних си каква бях като малка – плаха и срамежлива. Мечтаех за различни неща и си представях каква искам да стана, когато порасна голяма.

Все творчески мечти, които тогава не осъзнавах, че се сбъдват една по една. Обичах всичко, което правя, по-често се чувствах щастлива и удовлетворена, отколкото недоволна и преуморена.

Момиче в детската градина

Невръстното, едва проходило детство, винаги има какво още да ни разкаже за себе си.

То ни напомня за всичко, което ни радва, когато светът на големите изглежда твърде объркан.

То ни връща усещането за безгрижие, когато започнем да гледаме прекалено сериозно на живота.

То е непринудено, защото в него няма място за сложни неща и измислени хора.

Понякога ми се иска да кажа на детето в мен: „Дръж се, държа те. Винаги има нов пристан.“

Върнах се от спомените към рисунката и разпознах почти веднага непознатата емоция от началото на историята.

Невиността.

 


„Каквото и да става, винаги запазвайте детската си невинност.

Това е най-важното нещо.“

Федерико Фелини


 

Да, тя беше. Наистина беше тя. Невиността.

Бързо разбрах, че не искам да я надмогвам, защото тя описва всичко, към което се стремя – през цялото време. Искам да я запазя за колкото се може по-дълго.

Невиността се крие в свободата да правя това, което ми харесва, с въображението, така присъщо на децата.

Благодаря ти, че ще плаваме заедно между добрите истории и сините вълни.

Това е моето малко пристанище. Моят смисъл.

Виолина, IV-та група

 


 

Река Дунав и нашето пристанище, разказани по залез:

 

Кораб плава по р.Дунав

 

Рибари на река Дунав, гр.Лом

 

Залез над р.Дунав

 

Залез над р.Дунав в гр.Лом

 

гр.Лом, крайбрежна алея, река Дунав

 

 


 

Благодаря много на момичетата и момчетата с големи сърца, които ми помогнаха да създадем един нов, вече пораснал свят от истории за хората, творчеството и природата.  

Водеща снимка към историята: Иво Георгиев

Снимки към историята: личен архив и Сергей Георгиев

 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.