Любов в три букви. Дом.

София, юни 2018

Една премиера. Един дом.

Иска ми се представянето на новите български автори и книги да се случва като красив спектакъл за душата, в който всяко от сетивата е запленено от преживяването на цялото в пълен синхрон.

 

Премиера на книгата Дом, 2018

 

Премиера на романа Дом от Камелия Кучер

 

Премиера на романа Дом от Камелия Кучер

 

Зелено смути по време на премиерата на романа Дом

 

Дом –  пътуване към дома

Чета „Дом“* от няколко дни и нещо в мен ме тегли към поредната среща с Франсоа, Фатима и Джейкъб, герои, които израстват с всяка прочетена страница до висините на читателя, но никога повече.

Приемам „Дом“ като пътуване към себе си и си спомням времето, когато преди четири години с Иво открихме нашето място под звездите. Познахме го по лястовичите гнезда, свити около големите прозорци и разперихме криле, за да полетим заедно към първата ни обща мечта – наш ДОМ.

Така познах и книгата – по трибуквеното заглавие и яркото отражение на синьото от корицата, която се запечата в съзнанието ми между две премигвания на времето в мен.

 

Дом, български роман от Камелия Кучер

 

Дом – роман Вселена

 


 

„Дом“ е история за приятелството и любовта към всичко, разказана смело, дръзко и дълбоко.

Най-простите неща, които докосват сърцето, най-трудно се описват.

 


 

Усещането е като допир с перце, което може да излети всеки момент, за да попадне в плен на вятъра и да се носи свободно във въздуха, докато не се превърне в птица, Феникс от пепелта или нещо друго.

 


 

„Дом“ е безграничен роман, широкоспектърен и несравним, скроен така че да приляга на всяко място, по всяко време.

„Дом“ е книга за световете, тези, към които вървим, докато израстваме вътре в нас с всичко, което ни се случва по пътя на живота, преди да стигнем до дома. Заедно, поотделно, но винаги свързани от енергията на цялото.

 


 

Идваме и си тръгваме.

Следваме нишката.

Оглеждаме се във всички посоки, за да открием, че не е нужно да търсим навън.

Затваряме се в себе си, за да притихнем и да съзрем светлината между сенките. И се отваряме към света, когато сме готови да разкрием истинското си лице, лишено от претенциите на егото.

Твърде често трябва да изминем хиляди километри разстояние през пролуките на живота – в нас и извън нас, за да открием личната си история и смисъла на прага на дома.

Тук, където може да оставим всичко излишно, да пристъпим с лекота, да осъществим себе си, да разгърнем себедостатъчността си и да благодарим за всичко, което сме и не сме.

Тук, където вътрешната ни увереност е по-силна от на всяко друго място и някак си интуитивно знаем, че всичко ще е наред.

Точно в такиви моменти обичам да чета книги като тази.

 


 

„Дом“ ме повежда извън пътя, за да намеря път. Показва ми хоризонта и ме оставя да премина сама отвъд него.

„Дом“ въздейства. „Дом“ променя.

„Дом“ напуска пределите на познатите човешки дълбини, за да издълбае свой собствен отпечатък в непознатото.

„Дом“е роман, който не търсиш, защото той те е намерил преди това.

„Дом“ боли на моменти, а в други тайно се просълзява – от тъга и от любов, но повече от ЛЮБОВ.

 


 

Където и да се намирам, когато се прибирам  у дома, усещам нещо повече от четири стени – одушевено пространство, изпълнено с мен и наситено с Него. Тук е всичко видимо между нас и невидимо за света – споделеността, дръзновенията на душата, емоциите, мечтите.

Всичко.

Когато отворя входната врата, улавям енергията на всеки предмет и това ми носи спокойствие, топлина и уют. Усещане за мен самата.

Обичам да съм тук и понякога не ми се излиза с дни.

Искам да завърша тази история, както я започнах няколко дни по-рано, още преди да разлистя книгата.

София, 20 юни 2018

Чете ми се хубав и вдъхновяващ роман, история, която идва от сърцето на някой друг, за да превземе ума ми между отрязъците на битието.

Искам да потъна в образите на героите и да изплувам във времето, когато се развива действието, да се люшкам между лагуната на случките и да не мисля дълго време за бряг.

Нещо ме тегли към „Дом“, без да знам точно какво.

Нещо, по-голямо от мен самата, нещо, сгушено тихичко в ъгъла на душата, с едва доловим и плах, но благ гласец. Нещо, което на моменти шепти, а друг път се извисява нависоко, отвъд представата ми за историята, която още не познавам.

 


 

Всяка жива душа в този земен свят, има нужда от някой и нещо, при които да се завърне, когато част от нея копнее да види светлината – човек, дом, роза или лисица, която да опитоми.

 


 

София, 30 юни 2018

У дома

Тиха, лятна утрин, капчици дъждец и плахи слънчеви лъчи, които се прокрадват между облаците на последната събота от месеца. И тези безкрайни трийсет минути, между 10.45 часа и 11.15, в които се опитвам да отдалеча момента. Този, в който всичко ще свърши скоро. Така неусетно, както започна в онази сряда вечер, когато за първи път докоснах корицата на „Дом“.

Често правя така, когато някоя книга ме заплени толкова много, че намирам частица от себе си в образите на героите, я оставям настрана, но не много далеч. И мисля известно време върху всичко, а после с трепет дочитам последните страници. И отново мисля, докато лястовичките продължават да чуруликат около големите прозорци на първата ни обща мечта.

Историята „Любов в три букви. Дом.“, се роди някъде между страниците на „ДОМ“ и моите мисли, между София, Марсилия и Париж.

Продължавам да чета.

„Дом“ е някъде двайсетина страници преди края на историята. По-точно 263-а страница, осма глава от последната, четвърта част в която…

Paris, 2004

Виното е така студено, а у дома е така топло.

 

Премиера на романа Дом

 

Снимки към историята: личен архив, премиера на романа.

*Издателство „Хермес“, 2018, автор: Камелия Кучер

 


Виж интервюто с писателката Камелия Кучер: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.