Само няколко стари парчета необработено дърво, захвърлени почти на боклука – под старата плевня на село. И едно отминало, но незабравимо лято в Северозапада, в което непотребното спря да бъде такова, защото Иво се вгледа в него.
Понякога се чудя как го прави. Наистина не знам, но нали идеите живеят в свой загадъчен свят, изпълнен с очарование и вълшебства.
Така започна тази история, преди известно време, когато още нямаше история.
Четири кубчета се сляха в едно, а после квадратната форма, потърси ново изражение, за да продължи своето съществуване в настоящия момент. И така, обикновеното се превърна в необикновено.
Иво. Обичам да разказвам за нещата, които прави.
Всеки път виждам желанието, усърдието и творческия дух, които витаят наоколо.
Дизайнът се появява после.
Често си говорим за финалните щрихи, преди да завърши някой от своите проекти.
И двамата харесваме старинните акценти в интериора. Те създават съвсем различно усещане за уют, защото съчетават неподправеното обаяние на натуралните материали от природата, с удобствата на градския дом.
Харесвам всеки малък недостатък, защото леките грапавини и фините драскотини, придават съвсем неочаквано излъчване, което ми напомня, че нищо в този живот не е съвършено.
Чудя се кое ме вълнува повече.
Писането или непредсказуемите идеи, които хрумват на Иво.
И двете, защото творчеството е в хармонията на цялото, отвъд обичайната представа за това как трябва да изглеждат нещата или възприятията, които имаме за тях.
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
Виж още проекти в рубриката „Дом“: тук.
