По Коледа у дома: нов роман и La Vie en Rose

„И виждам семейство – семейство в истинския смисъл на думата“

 

У дома за Коледа

Харесвам всички романи на писателката Джени Хейл, но сякаш в коледните се чувствам най-уютно у дома. Историите носят онова усещане за човешка топлина, че ми напомнят за приятната атмосфера в бабината къща от едно време, когато дядо разпалваше цепениците в печката, докато баба правеше ароматна запарка за билков чай.

 

Селска пещ

 

Най-хубавите моменти, когато чайникът с гореща вода свистеше по цял ден почти, но никой не се смущаваше от това, защото всички бяхме заедно. У дома.

Може да звучи наивно, но сега се питам…

Има ли нещо по-истинско от крехък детски спомен, който се възпламенява в очите на възрастен човек, докато се опитва да намери повече утеха и надежда в света около себе си? Има ли…?

*

Историята в романа “У дома за Коледа” свързва някак неусетно няколко различни свята в един, под мелодичното звучене на песента La Vie en Rose* на Луис Армстронг, която преминава като невидима нишка през преживяванията на героите, за да разкаже живота, който се пробужда отново в старото имение Ашфорт.

 

 

Роман за семейството, коледните вълшебства и любовта

 

У дома за коледа, роман от Джени Хейл

 

Любими послания от романа 

– Искам да кажа – въздъхна нетърпеливо тя, – че един ден ще премигнеш. Буквално. Просто ще премигнеш. И тогава ще си станала като мен – ще стоиш в края на линията на живота си и ще се взираш назад към това, което си направила с него. Не се носи през него! Вземай всяко решение така, сякаш от него зависи животът ти. Недей да минаваш през годините, като взимаш решения без никакво значение за бъдещето ти.

*

Мисълта да прекарам Коледа по друг начин ми се стори непоносима. На нашия празник в нас самите имаше нещо вълшебно. Можеше винаги да съм сигурна, че ще прекарам Коледа с единствените хора, които ме познават напълно. И каквото и да се случваше в живота ни, през тези няколко дни, всичко щеше да е наред, защото аз имах тях, а те – мен.

*

Всичко беше толкова просто и все пак съвършено. Задушевността на тази вечеря беше самото съвършенство. Нямаше никакво значение, че масата е малка, а кухнята – гореща. Никой дори не забелязваше тези неща. Важното беше, че сме заедно, като семейство, и че се радваме на споделеното време.

 

По Коледа у дома

 

Любим откъс от романа**

След елхата на семейство Марли, тази на мама ми се стори още по-малка. Мама беше окачила гирлянди на всички клони. Между вечнозелените иглички надничаха разноцветни лампички, които приличаха на яйца на червеношийка. Въздухът беше изпълнен с мирис на пуйка и сладки картофи. Съблякох си палтото и го закачих на облегалката на фотьойла. В къщата беше необикновено топло, сигурно защото фурната беше работила цял ден.

 

По Коледа у дома

 

– Момичета? – обади се мама от кухнята. – Толкова се радвам, че дойдохте! Елате и си измийте ръцете. Трябва ни помощ за картофената салата.

Влязохме и видяхме мама и баба с престилки, заети да приготвят безумни количества храна – толкова много, че едва се побираха на ламинираните плотове. Меган пъхна пръст в мачканите картофи. Докато го слагаше в устата си, мама й се скара:

– Измий си ръцете! Нали знаеш, че зимата е сезон на заразите!

Колко се зарадвах да видя баба! Присъствието й ми действаше така успокоително! Едва сега осъзнах колко ми е липсвала. Тя ме гледаше с онази усмивка, която знаех, че мога да си спомня без усилия – толкова добре я познавах! Целунах я по бузата. Въздухът около нея беше пропит с познатия ми аромат на люляк.

– Как си, бабо? – попитах аз и се дръпнах назад, колкото да не вдишвам люляка. Изпитах огромно облекчение, бях си у дома с хората, които обичах.

– Горе-долу добре – отговори тя, докато белеше един картоф. – Ръцете започват да ме болят малко повече и вече не съм толкова подвижна, знаеш. – Баба сви рамене и продължи да бели картофа на дълга ивица, която се плъзна като спираловидно нарязан картоф на клечка в черната торба на кошчето за боклук под ръцете й.

Пуснах водата и намокрих ръцете си. Меган беше взела една кифличка, чупеше малки хапки и ги пъхаше в устата й. Сипах сапун в дланта си и започнах да мия ръцете си.

– Мислех, че няма да те видя тази вечер, Али – каза баба, все още навела глава към картофа в ръцете си.

– Аз си мислех, че ще се съберете на Бъдни вечер – отговорих аз.

Мама избърса ръце в престилката си.

– Изчакахме, за да може да дойде баба ти. Тя искаше да отиде на църква с приятелката си Елоиз на Бъдни вечер и нямаше да успее да дойде и тук.

Изплакнах ръцете си.

– Толкова се радвам, че е станало така! Умирам от глад! – Изтръсках излишната вода от ръцете си и се избърсах с кухненската кърпа.

– Щом искаш да ядеш, започвай да режеш! Трябва да побързаме, ако искаме после да имаме време за подаръците – каза мама.

Меган си изми ръцете и двете се заехме да режем картофите на квадратчета.

***


История за ароматни картички с коледни подправки.

Виж готовите картички: тук.


 

*La Vie en Rose – “Живот в розово” (фр.) – Б.пр.

**Откъс от романа „У дома за Коледа“, предоставен от ИК „Хермес“, 2021, преводач: Мариана Христова

Снимки:

Фотосесия към историята: личен архив на блога

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.