Най-важното, което търся, когато преразказвам на родителите детските книги в PR кампании, които носят истински смисъл за тях, е едно особено чувство, без което не мога да продължа нататък, ако не го открия между страниците, както се случи с великолепната история на Кантен Гребан – „Когато порасна…“ (изд. „Дъбови листа“).
Онова фино и деликатно усещане, с което се доближаваме един до друг, докосваме се, възприемаме човешката същност в нейната цялост и различност, такава, каквато е. С точно това чувство ме привлече историята „Когато порасна…“.
Сякаш се срамуваме да бъдем леко наивни понякога, когато пораснем, но в това няма нищо страшно, а още по-малко срамно, защото наивността е като невидима нишка, която ни свързва с детството. Нишка, която не бива да прекъсваме за нищо на света.
Още в началото, когато идеята за кампанията се прокрадваше, докато чета историята, се запитах:
„Какво най-често правят децата?“
Почти веднага превръщат желанието в действие… от РАЗ, защото…
„Раз“ е спонтанно.
„Раз“ се случва с лекота.
„Раз“ е интуитивно.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА PR КАМПАНИЯТА: ПОДХОД
С издателство „Дъбови листа“ отправихме интересно предизвикателство към няколко прекрасни жени – майки, които обичат книгите, а покрай любовта им към четенето, те предават това чувство и на своите деца.
Какво по-хубаво от това…
Майките и децата участваха в кратко интервю, посветено на детските мечти и порастването, като споделиха фото и видео истории в своите блогове и социални мрежи. Така, връщайки се назад във времето, през погледа на детството, те разказаха посланията в книгата „Когато порасна…“.
В някои от интервютата се включиха и татковците на децата.
Кантен Гребан, снимка: личен архивВинаги съм искал да бъда художник, мечтаех да рисувам комикси, когато бях дете, после да стана архитект, а след това си представях как рисувам портрети… Все мечти, свързани с желанието ми да рисувам.
Кантен Гребан
~ ~ ~
~ ~ ~
Анна Иванова – виж как Анна разказа „Когато порасна…“
Веселина Пройчева – виж как Веселина разказа „Когато порасна…“
Диляна Атанасова – виж как Диляна разказа „Когато порасна…“
Камелия Веселинова – виж как Камелия разказа „Когато порасна…“
Лили Георгиева – виж как Лили разказа „Когато порасна…“
Лора Величкова – виж как Лора разказа „Когато порасна…“
Мария Спахиева– виж как Мария разказа „Когато порасна…“
~ ~ ~
Анна
Веселина
Диляна
Камелия
Лили
Лора
Мария
~ благодарим, че разказахте как историята пораства с децата ~
~ ~ ~
ОЩЕ ЗА КАМПАНИЯТА
История, която улавя желанията на различните деца за бъдещето, като успява да ги свърже с това, което обичат да правят сега. Децата си представят, а това развива въображението им.
История за всички, които обичат книгите „Мама“ и „Любов“ (изд. „Дъбови листа“).
Елен Делфорж и Кантен Гребан, снимка: личен архив~ ~ ~
Когато порасна, ще се радвам на всичко, което правя, както сега.
Когато порасна, ще бъда все така любопитен.
Ценности на кампанията
Какво се крие зад сричката „РАЗ“?
Какво искаме да кажем на родителите, като използваме способността на децата да бъдат спонтанни?
РАЗ ~ говори ~ разговаряй с мен
РАЗ ~ казвам ~ разкажи ми
РАЗ ~ бирателство ~ разбери ме
Историята от книгата поставя акцент върху важни социални теми, свързани с общуването и изграждането на пълноценни взаимоотношения между деца, родители и учители.
Книгата има различен творчески почерк, защото разкрива таланта на Кантен Гребан, който разказва нова и вълнуваща история, като съчетава красивите думи с пленяващи илюстрации.
Всичко това разказахме в различни канали за комуникация, сред тях рубриката „За книгите и други приятели“ в радио NJOY, детското БНР, както и едни от най-четените от родителите онлайн медии, като Mammi.bg, Noviteroditeli.bg, Az-deteto.bg, Dnevnik.bg (детски „Дневник“), които подкрепиха посланията на историята „Когато порасна…“ от Кантен Гребан.
Вярвам, че добрите истории, написани с любов и вдъхновение, заслужават да бъдат предадени нататък с отношението на хората, до които достигат преди това, дори още преди да открият по пътя първите си читатели.
Може би изглежда като детска игра, но обикновено зад всяка творческа и PR концепция, която се стреми да остави нещо ценно след себе си, се крият много и различни въпроси, които се докосват отблизо до мечтите и страховете на хората, до чувствата и емоциите, които изпитват.
В този момент, когато историята е към края, ми се струва, че думата “стратегия” може да се окаже на място, което ѝ подхожда най-добре, но само донякъде, защото какво е една дума, ако не я изпълним със смисъл и съдържание… Дали да не добавя още една…?
Стратегията е желание. Желание да продължиш напред с хората, които вярват в теб. Вярват в пътя, вярват в посоката. Вярват в личния принос.
Фантазират. Светове и истории, в които порастват. А после това наистина се случва. Най-хубавото в този живот е, че и ние може да си измислим някои неща, може и всичко, ако вярваме достатъчно в детското.
Всичко, което може да си представиш, е истинско.
~ Пабло Пикасо ~
Дали тези, които не знаят какви искат да станат, когато пораснат, ще разберат в края на книгата, както Жулиет?
~ ~ ~
“Октомври, Октомври” от Катя Бейлън
Роман за деца с мечти. Диви и свободни.
Виж бранд историята: тук.
