Приказка за другите като нас

Важните неща

Обичам приказните герои, те ме научиха на всичко, което едно дете трябва да знае. Такива истории не се забравят, защото детството има уникална памет за важните неща.

И така, когато ми звъннаха от Летище Пловдив преди почти десет години, за да ми споделят, че имат желание да дарят книгите от своята библиотека, веднага осъзнах, че това е важно.

Казаха ми, че са разбрали за благотворителната акция, която преди това организирахме с приятели в подкрепа на хората от планинското село Тешово.

Както казва писателката Джоан Роулинг:

 


 

„Не е достатъчно да описваш новите светове, които си открила. Разкажи историите, с които те ще оживеят. Независимо колко странни и чудати са тези светове, ние винаги откриваме себе си в историите.“

 


 

Малко след този разговор се чухме с кмета на село Тешово, който прие с въодушевление идеята за книгите, споделяйки че в селото  живеят сто и седемдесет души, като осем от тях са деца.

Исках хубавите спомени за приказните герои от книгите да оживеят в света на малгучаните, когато един ден пораснат.

Кметът на селото, изненадан от идеята, ми разказа, че местната библиотека отваря врати, когато някои от хората искат да си вземат книга, а училището не работи. Но това не ме обезкуражи.

С приятели отидохме на летището, където ни „очакваха“ Джек Лондон, Марк Твен, Чарлз Дикенс, Мигел де Сервантес и Карл Май.

Трудно ми е да опиша вълнението от тази среща, както по-късно ми беше трудно да отговоря на въпросите на някои журналисти.

„Какво ми дава увереност, че хората в селото ще четат, когато живеят на прага на бедността?“ – питаха те.

Нямах всички отговори, но не бях сама в търсенето им – имаше още хора, които помогнаха на книгите да стигнат до Тешово.

Тогава мислех единствено за децата в селото.

Опитвах се да си представя как очите им шарят между приказките на Шарл Перо и Андерсен, а после прелистват с любопитство страниците на „Камбаната на свободата“ от Ангел Каралийчев, „Луд гидия“ от Пенчо Славейков и „Юнак Минзухарко“ от Асен Разцветников.

Исках да разкажа тази история отново, защото вярвам, че чудатите и странни светове, които всеки от нас открива, могат да оживяват много пъти, ако проявяваме повече състрадание и загриженост за приказката на другите като нас.

~  ~  ~

Автор на текст и водеща снимка:

Виолина Харалампиева

 


Виж още истории от рубриката „Добродетели“: тук.


 

Сподели: