Село Добърско или защо хванах гората

Толкова е хубаво в село Добърско.

Толкова магично и живо, като пейзаж от пощенска картичка, която не избелява с годините.

Така изглежда природата наоколо, небето прелива в сините хълмове, които потъват в зелените морави, а после – в погледа ми, който се опитва да побере всичката красота на лятото в Пирин.

 

Село Добърско в Пирин

 

Открих очарованието на село Добърско по време на планинската ни ваканция в село Баня.

Скромно и тихо място, което ни привлича с топлата минерална вода и удивителните гледки към склоновете на Рила, Пирин и Родопите. Всяка от трите планини е обаятелна по своему.

Трудно е да сравнят природните прелести на различните места, не е същото, както при хората, където някои имат нужда да се съизмерват с други.

 

Село Баня, до Разлог, гледка към планината

 

Колкото и често да идвам в тази част на България, всеки път нещо ново ме докосва и ме радва. Сърцето ми продължава да обича онова невидимото, заради което се връщаме отново.

И отново.

Природата крие почти всички истини за живота.

Всичко, което душата познава, още преди да дойде на този свят.

Tолкова е просто наглед.

Село Добърско е популярно със своята автентична вековна църква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, в която са изобразени загадъчни стенописи и неразгадани символи.

Но не това ни отвежда до малкото село, сгушено между планинските хребети. Привличат ни живописните природни пейзажи, които заобикалят Добърско и нашепват почти недоловимо за всичко, което ни липсва в града.

 

Село Добърско

 

Тишината, спокойствието, близостта със земята и столетните дървета. Благите думи на бъбривите среброкоси баби, приседнали на някоя пейка пред селските къщи. Не се познаваме, но това никак не ни пречи, за да си разменим по някоя приказка.

По такива места усещам още повече колко е силна връзката ми с природата. Колко много имам нужда от това общуване в града, при което хората не се крият зад собствените си думи, а казват това, което наистина искат да кажат. Човешки и чистосърдечно.

Такива мисли ме спохождат по пътя на връщане, когато слънцето си играе на криеница с пухкавите облаци, които шарят по небето над планинските върхове. Гледка, заради която отбиваме встрани, за да се насладим на заобикалящия ни пейзаж.

 

Пирин

 

Оставяме се на тишината, позволяваме ѝ да ни завладее изцяло.

Тичам по поляните, развълнувана и свободна, като приклякам в тревата от време на време, за да доловя аромата на цветята, обагрили с краски зелената постеля, която се простира по цялата земя наоколо.

 

Диво цвете

 

Пирин

 

Така правех като дете, откъсвах се от надиплените памучни поли на баба и ходех често в близката гора над селото.

Ясно си спомням думите на майка ми, когато упорствах пред родителите ми за разни дребни неща.

Сега, когато се прибирам в града, си обещавам да се връщам по-често към дивото и да обикалям, както преди по горите.

Чувствам се по-заземена и по-щастлива, пълна с енергия и жадна за живот, когато съм по-близо до планината.

Искам ли да хвана гората?

Любим въпрос от детството, който би трябвало да звучи като заплаха, но в моя случай, се случи точно обратното.

Благодаря ти, мамо!

Няколко изречения, които приличат на компас

Когато отсядаме в село Баня, предпочитаме по-малки и уютни вили, в покрайнините на селото, защото е по-тихо.

 

Закуска в село Баня

 

Закуска в село Баня до Разлог

 

 

Минерален басейн в село Баня

 

Минерален басейн

 

Вила Виктория в село Баня

 

Вила Виктория в село Баня

 

Харесват ни по-високите етажи, от които се разкриват очарователни природни пейзажи. Усещането да се събудиш с гледка към връх Вихрен, е несравнимо преживяване, което радва всички сетива.

 

Пирин планина

 

Повечето големи комплекси предлагат възможност за посещение на минерален басейн, ако мястото, на което сте отседнали не разполага с такъв.

 

Минерална вода

 

Минерален басейн в село Баня

 

В селото има минерален извор, наречен „Благата вода“, който е превърнат в чешма със свободен достъп. Водата наистина има леко сладникав вкус и местните хора казват, че от нея може да се пие всеки ден.

Ако ви се хапва прясна пъстърва, може да отскочите до съседните рибарници, които се намират в района на село Добърско и близките градове Добринище и Белица.

Ние сме ходили само до рибарника в Добринище, след един проливен дъжд, придружен с гръмотевична буря, която ни застигна на лифта, по пътя към хижа „Безбог“.

 


Виж историята за хижа „Безбог“: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.