Кристина Кузмич: Отдавайте си повече признание и по-малко се критикувайте; бъдете към себе си по-благосклонни и по-малко се съдете – и ще спите по-спокойно.
Почти всяка жена може да припознае живота си в посланията на Кристина Кузмич – достойна майка на три деца, която живее заедно с тях и съпруга си в Южна Калифорния – стендъп актриса със собствено шоу – „Надежда и хумор“, с което обикаля страната – автор на забавни и увлекателни истории в своя блог за родителство.
Кристина е толкова открита в прозренията, до които достига в книгата „Дръж се!“, че те не звучат като напътствия, а по скоро са искрен и вдъхновяващ разказ за истинските взаимоотношения в едно наглед обикновено семейство.
Кристина КузмичИстория, която по свеж и честен начин разбива на пух и прах всяка приказна представа, за да ни покаже хубавата страна на непредсказуемия, леко хаотичен свят, който не изключва няколко странни петна по тениската, нито прекаляването с шоколад на моменти. Свят на себеприемане, кураж и себеуважение, в който най-дълбоките откровения се раждат неусетно, когато се справяме с трудностите, като не пропускаме да се грижим за своето психично здраве.
Кристина КузмичЕто какво казва Кристина Кузмич:
„Надеждата – ето какво ме караше да разлиствам страниците на книгите, които ми попадаха; книги за други жени, чийто живот по нищо не приличаше на моя, но които търсеха и намираха същата утеха, която търсех и аз: надеждата.“
Една лична история: Как детските снимки могат да променят гледната точка?
Така се случи, че когато с Иво се преместихме в новия ни дом преди няколко години, първата рамка за снимки, която купих, се оказа двойна. Тогава извадих една от любимите ми детски снимки, за да му я покажа. И какво мислите направи той? Същото.
– Тук съм на две.
– Аз пък съм на четири.
– Много хубави кожени сандали имаш. Стоят ти добре с белите чорапи, ако изобщо са бели.
– А ти обясняваш нещо, сигурно даваш наставления на фотографа – шегува се с мен, макар че тогава не ме познава толкова добре.
– Може би искам да му кажа, че е хубаво да хване в кадър новите ми обувки с виненочервен нюанс около връзките. Още ги помня, бяха лачени, а плетената рокля – бяла, избродирана с розови цветя.
Този диалог, породен от черно-белите детски снимки, може да се превърне и в монолог със себе си, в който да си кажем всички хубави неща, които ни карат да се чувстваме благодарни.
Склонни сме да се укоряваме за какво ли не, като си повтаряме различни твърдения, които обикновено нямат нищо общо с истината. Ако това започне да се случва прекалено често, тогава има вероятност то да стане част от нашата идентичност, защото вината се гради предимно върху лъжи, които оформят и променят нашия вътрешен свят в нежелана посока. Разочароваме се и се проваляме, когато не оправдаем собствените си очаквания, а те понякога са нелепи и нереалистични.
Кристина КузмичКристина има упражнение, което ще ви помогне да се справите с чувството за вина. Може да ви изглежда лесно в началото, докато не се опитате да прехвърлите всички негативни мисли върху малкото момиченце, което някога сте били на снимката. Едва тогава ще видите колко е трудно да обиждате някой, който с нищо не го е заслужил.
Трудно е да нараниш дете, та дори и на хартия. Забелязвам, че когато се вгледам в детската снимка, а аз го правя все повече през последните години, сякаш разбирам колко любов ми е нужна през живота, за да продължа да бъда жената, която съм сега.
Детската снимка прави чудеса с възприятията и усещанията ни за нас самите. Учи ни да бъдем нежни и добри към себе си, да се обичаме такива, каквито сме, да си вярваме повече.
„ Така че в дните, в които нямате сили да направите дори бебешка крачка, пълзете. Дори да е неудобно. Единственият изход от нещо е да минете през него. Не се отклонявайте. Не чакайте. Просто продължавайте напред. И ще стигнете. По-силни и по-добри от всякога. Слабо казано.”
„Дръж се”, Кристина Кузмич
Кристина Кузмич е забавна и остроумна, когато разказва истории от своя живот, в който преодолява един развод, изправя се пред погледа на бедността, когато е с две малки деца, печели конкурс на Опра Уинфри за телевизионно шоу, което почти се проваля, защото е принудена да се съобразява повече с изискванията на продуцентите и по-малко със себе си.
Кристина КузмичМоже би се сприятелихме още от първата страница на книгата, защото тя не се прикрива зад идеалния образ на перфектната жена, а точно обратното, показва, че не може да прави всичко. И това ми харесва. Кристина не се срамува да сподели многобройните си грешки и осъзнавания, като подхожда нестандартно, за да ги превърне в нещо повече от това, което всъщност са. Така избира да нарича стресиращите ангажименти приключения.
„В хода на един човешки живот професионалното развитие търпи големи промени и ако самооценката ни е свързана с конкретна заемана длъжност, сами се обричаме на криза на идентичността, в случай че кариерата ни не се развива успешно. Но ако се съсредотичим върху по-важния, по-дълбок въпрос къде се пресичат желанията и дарбите ни, ще открием равновесна точка, благодарение на която гъвкаво да се приспособяваме към всичко, което ни поднася животът, като същевременно запазваме усещането си за идентичност и посока.”
„Дръж се”, Кристина Кузмич
Можем да си позволим да грешим. Можем да пропускаме някои от задачите за деня. Можем да сме разсеяни в определени моменти, като забравим какво сме намислили преди това.
Но можем и обратното. И много повече от него, като бъдем по-мили и доброжелателни към себе си, а това означава да приемем, че всичко, което ни се случва е нормално. Можем да изпитваме тъга, а след това да се отдадем на чистата радост, която блика от дълбините на богатата ни душевност. Ние сме нормални хора, които живеят нормален и несъвършен живот, независимо от това, че понякога си внушаваме пълни глупости.
Кристина КузмичКристина е толкова изобретателна в това да преобърне негативните нагласи, с които е свикнала да живее, че измисля какви ли не забавни игри и за своите деца. Ако започнат да се оплакват за дребни щуротии, тя им припомня играта, която се казва Да, обаче.
Всеки път, когато се уловим, че разказваме нещо лошо, което няма кой знае какво отражение върху същността на живота, продължаваме изречението с репликата Да, обаче, след която добавяме нещо положително. Тази игра е приложима и в диалог, който ми напомни отново за детските снимки.
~ ~ ~
– Твоята торта е на два етажа.
– Да, обаче твоята може да е по-вкусна.
Откъс от „Дръж се“*
Не познавам човек, който да не е повреден. Не познавам родител, който да не среща затруднения. Всеки от нас съжалява, страда от неуспехите си, олюлява се под бремето на собствената си несигурност. В най-трудните моменти имаме чувството, че мракът ще цари вечно. Но не е така. Възможно е да намерите усещане за смисъл, за стойност, за свързаност и хумор в живота си още сега – във взаимоотношенията си с вашите деца, с вашите приятели, с партньора си и със себе си. Възможно е да не изпитвате усещане за застой и поражение.
Дръжте се за живота и не се предавайте. Но не застивайте и не ставайте пасивни, не бъдете безчувствени към доброто, което се случва навсякъде около вас дори когато животът е най-объркан. Не е нужно да се подлагате на най-новата 27-стъпкова програма за личностна трансформация. Не е нужно да се допитвате до някоя всезнайна майка, на която всичко ѝ е ясно. (За ваше сведение: не ѝ е. На никого не му е ясно всичко.) Не е нужно да се стремите към нещо повече – повече пари, повече вещи или повече отговори. Трябва само да се разкриете. Да се заявите точно такива, каквито сте. Несъвършени и некъпани или идеално издокарани. Просто такива, каквито сте.
Без значение пред какво сте изправени, не е нужно провалът да бъде краят на вашия разказ. Винаги можете да сложите след сполетелите ви беди една хубава запетая с удебелен шрифт, да си поемете дълбоко дъх и да продължите право напред.
* „Дръж се!“, издателство “Лайфтайм Пъблишинг“, 2021, преводач: Александра Цанкова
Снимките на Кристина Кузмич са предоставени от издателство “Лайфтайм Пъблишинг“.
Черно-бяла снимка към историята: личен архив
Откъсите от “Дръж се” са публикувани със съгласието на издателство “Лайфтайм Пъблишинг“.
Виж още какво ново предстои: тук.