Търсене
Close this search box.

Чудото на Божия мост около село Лиляче

Ne sutor ultra crepidam 

~ латинска поговорка ~

„Не разсъждавай за неща, които не разбираш!“

~ ~ ~

Вярвам в този път напред, за който не мисля предварително, защото се случва от само себе си, дори и само привидно да е така. Същият, който ни отведе до божествено място, на което си представях, че ще стигна някой ден, но не толкова скоро. Това изумително чудо на природата, което прилича на известна и екзотична дестинация от туристическа програма, може да бъде преразказано като река, като скала, като пещера.

И всичко изброено ще бъде вярно, защото животът е като мост, който свързва пътя ни от всички страни. Ако имаме повече доверие в него и оставим нещата да се случват естествено, като не се намесваме постоянно, тогава може да преминем по моста без да се страхуваме, дори и някои от дървените дъски да изглеждат по-малко сигурни от други.

 

Божия мост около село Лиляче

 

От коя страна на моста бях сега?

Пътят към град Враца се отклонява в непозната посока, сякаш заобикаля покрай онези величествени скални върхове, които всеки път наблюдавам с една особена възхита. Този път имам чувството, че ще ги пропусна, докато криволичим ту вляво, ту вдясно по шосето, за което днес оживлението е неочакван изход от скучната самота на останалите дни. Минути преди това, когато още сме по пътя към Враца и слушаме приятна музика, с Иво си говорим, че никога не сме ходили в Криводол, разпознаваме го единствено като град от указателните табели в Северозапада.

Скалите донякъде ми липсват, свикнала съм с това да присъстват в гледката, като нещо велико, което винаги ще е там. Някъде отсреща по пътя, който никога не свършва във високите и остри върхове на зъберите, а преминава отвъд тях, като преодолява скованото и студено излъчване, което понякога се поражда във възприятията на хората за планината.

Криводол се очертава на хоризонта, след който продължаваме нататък, защото животът има друго намерение в този топъл и слънчев ден от май.

 

По пътя към Божия мост

 

В душата ми ухае на люляк, на бонбони виолетки, покрити с хрупкава захарна глазура, на пролет, на лято, което още не е било.

– Лиляче – 1 километър – Иво прекъсва мислите ми, потънали в унеса на последните секунди, докато се отклоняваме към селото. – Нали вчера ми каза за него…?

Като ли съм в чудото на живота, който ще бъде. Отново.

– Но той е точно тук. Разказах ти за Божия мост, когато разглеждах забележителностите във Врачанския Балкан. Нека продължим, не е далече, има около два, три километра.

 

Над село Лиляче

 

Когато напускаме границите на старото средновековно село Лиляче, пътят преминава в коларски, покрит е с дребни, бели камъни, които усилват първоначалното ми въодушевление от приключението, но не затрудняват придвижването в хубаво време до Божия мост. Следваме кафявите табели, а те ни отвеждат над селото, на билото на планината. В ангелската градина. Като че ли съм леко учудена от надписа върху арката на входа, но вероятно и той не е случаен, както всичко дотук.

 

Божия мост около село Лиляче

 

Животът е мъдър в своята същност, по-мъдър, отколкото е възможно да си представим, когато се опитваме да надникнем отвъд дните, защото ни се струва, че настоящето не е достатъчно, а обикновено е.

Иво е по-нетърпелив в желанието си да открие още едно от чудесата на Северозапада. Изчезва в мига, докато се спуска към долината. Обикновено е обратното. Изведнъж забравям всичко, което съм прочела за произхода на природния феномен Божия мост. По пътя надолу ме водят инстинктите и гласовете на хората. Може би и още нещо, за което не търся никакво обяснение. То е в случващото се в мен и около мен. В неизвестното. Бог е в красотата, в историята на мястото, във времето, сякаш на шега отклонило се по пътя към него.

 

Скалните образувания около село Лиляче

 

Река Лилячка бара се промушва между всяка една от извивките на скалите, както го е правила хилядолетия назад. Лъкатуши свободно покрай тесните и широки пролуки, които сама е издълбала в камъка. Прозрачна като стъкло – чиста, бистра и дива, спокойната вода намира своя път по пътя, който прилича на огледало. Под повърхността, където животът е още по-интересен, рибите създават усещане за нестихващо вълнение, което по нещо си прилича с моето.

 

Божия мост около село Лиляче

 

Наоколо и високо в небето прелитат ято птици. Други чуруликат между клоните на дърветата, като виртуозни музиканти, които се разпяват за предстоящ концерт в гората, без да се нуждаят от генерална репетиция, защото всичко е наистина. Ехото също. В хармонията на цялото, в повторното преживяване на сътворението, в този миг от сетивно и невидимо, светът ми се събира на Божия мост.

 

Божия мост над село Лиляче

 

Ангелската градина е на Божия мост.

– Ела при мен.

 

Скалите над село Лиляче

 

Няколко крачки нагоре е проходната пещера.

 

Проходна пещера над село Лиляче

 

„Разходи се още навътре, а после погледни над скалните отвори“, Иво ми показва откъде е минал, но не ми разказва повече, защото и той вярва, че всеки човек има очи и уши за различни неща.

 

Проходна пещера над село Лиляче

 

Докато вървя по дървения мост наобратно, се спирам, за да погледна скалните възвишения от другата страна. Бог е и в тази мелодия на тишината. Истинско чудо е, че в момента долината се оглася от звънците на стадо овце.

Мистични.

Митични.

Магични.

Магнетични.

Като недовършена симфония в подножието на планината, композирана някъде в небесата над Божия мост.

 

Божия мост над село Лиляче

 

Бог е навсякъде.

В природата. В човека.

В природата на човека.

~ ~ ~

„Велики и могъщи са тайните! И който ги търси и намира, той има голяма радост, защото те са истински небесен хляб за душата. Когато приемем познанието, в нас изгрява божественото царство на радостта, така че пожелаваме да се отървем от тщеславието…“

Якоб Бьом

 

Божия мост над село Лиляче

Божия мост

Божия мост

Божия мост

По пътеката към Божия мост

В подножието на Божия мост

В гората над село Лиляче

 


Виж още една история от Северозапада: тук.


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.